ПСИХОЛОЗИТЕ СОВЕТУВААТ: Што секое дете треба да научи од своите родители

Експертите издвојуваат неколку клучни работи што секое дете треба да ги научи од своите родители и баби и дедовци:

Воспитувањето деца е најтешката и најважната работа на светот. Иако честопати може да изгледа застрашувачки, добрата вест е дека родителството може да биде и неверојатно наградувачко. „Родителите се првите и најважни учители на своите деца“, нагласува психологот д-р Керол А. Фридман. „Нивната улога продолжува во текот на целиот живот како водич и ментор.“

Експертите издвојуваат неколку клучни работи што секое дете треба да ги научи од своите родители и баби и дедовци:

  1. Регулирање на емоциите

„Децата не се раѓаат со вродено знаење што да прават кога се лути, тажни или повредени“, објаснува психологот д-р. Мики Ли. Децата мора да научат да ги препознаваат и да ги контролираат своите чувства, со поддршка и пример од возрасните.

  1. Емоционална стабилност и позитивна слика за себе

„Родителите треба да ги поддржуваат децата додека го истражуваат светот и го развиваат својот идентитет“, вели д-р Керол А. Фридман. „Важно е да се препознаат нивните способности и да им се помогне да развијат механизми за справување со стресот и предизвиците.“

  1. Љубопитност

„Поттикнувајте ги децата да поставуваат прашања, учете со нив и покажувајте интерес за процесот на учење“, советува д-р Лиза Строман. „Поставувањето прашања како „Зошто?“ и „Како?“ помага во развојот на критичко размислување и љубов кон учењето.“

  1. Позитивен пристап кон неуспехот

Д-р Анџела Челио Дојл истакнува дека е клучно да се научат децата дека неуспехот е дел од животот – и можност за раст. „Природно е да сакаме да избегнеме неуспех, но преку грешките учиме и се развиваме“, објаснува таа.

  1. Искрено извинување и прифаќање на извинување

Децата треба да научат искрено да се извинуваат и да прифаќаат извинувања. Ова ги зајакнува односите и ги учи дека грешките се можности за подобрување, вели д-р. Анџела Дојл.

  1. Моќта на зборовите

Според д-р Розмари Хоџис, начинот на кој родителите зборуваат за себе и за своите деца има големо влијание врз нивната самодоверба. Фокусот треба да биде на зајакнување на силата и давање конструктивни совети.

  1. Правилна социјална интеракција

Споделувањето, тимската работа и решавањето конфликти се важни вештини. Д-р Строман советува родителите активно да ги учат децата како да се однесуваат во група и да комуницираат со другите.

  1. Емпатија

Емпатијата е основа на здрави врски. Д-р Мики Ли нагласува дека децата треба да бидат научени да ги препознаваат и разбираат емоциите на другите луѓе уште од мали нозе.

  1. Секоја храна е добра храна

Д-р Дојл нагласува дека храната не треба да се дели на „добра“ и „лоша“. Децата треба да развијат здрав однос со храната без чувство на срам или вина.

  1. Самодовербата не зависи од надворешни успеси

Д-р Мики Ли објаснува дека децата треба да знаат дека не се вредни поради нивниот изглед или достигнувања. Пофалбите за трудот, љубезноста и храброста да се пробаат нови работи ја зголемуваат нивната самодоверба и ги тераат да се чувствуваат дека заслужуваат љубов и почит.

  1. Справување со предизвици

Д-р Ли советува да им се даде можност на децата сами да се соочат со предизвиците и да ги решаваат проблемите, наместо веднаш да брзаат да им помогнат. На овој начин тие развиваат отпорност и верба во сопствените способности.

  1. Одговорност

Делегирањето задачи и јасните правила на децата им помага да развијат чувство на исполнетост и независност. Важно е да се препознаат и пофалат нивните одговорни постапки, советува д-р Хоџис.

Најголемата грешка што треба да се избегне

Најлошото нешто што родителите можат да го направат е да ги научат децата дека емоциите се срамни или неважни. Наместо да ги игнорирате или минимизирате чувствата на децата, важно е да ги потврдите и да покажете разбирање. Во спротивно, детето може да развие тешкотии во емоционалната регулација и самодовербата. Трпението, поддршката и љубовта се клучеви за одгледување среќни, емоционално стабилни деца – а најважните лекции често доаѓаат од секојдневните моменти што ги споделуваме со нив.